Трябваше така да напишеш темата.

"Тъжно ми е, че е свидлив, но го обичам. Тъжно ми е, че не приема детето ми като свое, а искам наше. Тъжно ми е, че остарявам, а друг няма."

Иначе - Баста и напред!

П.П. Обаче понеже винаги има вариант да преувеличаваш и да не е такава истината - говорете, ако можете. Или поне се опитайте. А ти се опитай да бъдеш наистина обективна - ако няколко години си се моткала "щото имам дете" - дали не е време да работиш? Или да смениш работата? Ако нямате достатъчно средства за луксове - защо е необходима кафявата захар? Ако той е плащал някаква част и не сте успявали, как ще успяваш сама? Ако имате дете и те изостави, с тая евентуална издръжка закъде?