Взимате си 2 дни само за вас. Сядате на тиха кръчма. Пиете и говорите точно какво искате и какво не искате. Ама без "знам кво направи миналото лято" или "ти си по-виновен". И с уговорката, че никой няма да си тръгва, щото са му излезли спешни планове. Ако кръчмата затвори - се местите на пейка. Като захладнее - в жилището. Ако много ви се досекси - няма лошо, но без "обичам те, ще умра". Може да поревете или да се поскарате. Сутринта - кафе и първо обобщение. После според обобщението опит за преразказ на вечерта. Пак може да се поскарате, че единият не е разбрал. На вечерта все някой ще е казал тва дето сега не си го казвате в очите. И или оставяш ключа или се заключвате за втора вечер.

"Извинявай" наистина рядко е достатъчно. Поне аз съм като малките деца и една играчка, която е спряла да пее - или я хвърлям, или я разфасовам на чаркове да видя къде аджеба се е скрило "пеещото". Та дайте си шанс да се разфасовате