Дааа границата определено е сложена и той не я престъпва. Пием заедно кафе, смеем се, говорим си, срещаме се ... но само толкова. Добри приятелчета...
Ако не се обадя до 2-3 дни той намира за какво да звънне.
Наистина имам чувства, но ми е време да си обърна гърба. Някак обаче все не намирам сили да го направя. На моменти ми иде така да го наритам, че да ме помни цял живот. Но, просто сърце не ми дава. Знам, че после мен ще ме боли навярно дори повече от него.
Всъщност преди една седмица разбрах защо сме се разделили- Човекът харчи по-малко пари като ерген и така му е добре. Битовите му разходи били по-малко от преди и даже и да ми простял, пак сме щели да харчим повече заедно.
Да ми прости??? Само стоях и гледах и как не го удуших още не знам. После ми мина и пак старата песен на нов глас ...