Айде да ви разкажа, като съм почнала...
Изфърчавам от офиса и аха да отнеса неккъв човек, пък то.. бившият ми мъж и баща на децата.
Нямаше да го позная, ако не ми се беше представил!
Дали съм говорила с децата, съм, с малкия не съм, но той е друга опера, с големите говорих, не горят от желание да го виждат.
Опита се да се заяде с мен, но аз на дребнави предизвикателства вече не отговарям.
И се случи една интересна и много поучителна вечер.
Вечер, глупости, издържа точно час и половина.
Аз си седях, четях си "Биограф" и го оставих на децата.
Те бяха безкрайно положителни и мили, отнасяха се към него като с ... някое мое гадже, дето може да остане да спи у нас евентуално (тук ставам гадна, ама много ми беше адреналина и .. не мога пиша даже).
Опита се да им дава път в живота, заплаши малкия да го шамароса, след което аз изсъсках да избере в кой затвор ще му е по-уютно да лежи, скара се на среден да си съблечал блузата, той го погледна неразбиращо....
Държа тук да уточня за незнаещите, децата го виждат за първи път от 5 години, когато малкият беше на 9 месеца.
И след като се опита да проведе разговор със среден, понеже голям отказа категорична, се фръцна и отиде да слуша концерта.
Срещнали са го познати, бил червен като рак и фърчал с адска скорост, надали е бързал толкова за концерта.
А всичко почна с това, че ми каза, че ако не съм била такава овца, още съм щяла да имам семейство. А аз, едва когато видя децата, с усмивка му казах: Аз имам семейство, жени и мъже се сменят, но това тук не се намира на улицата...
В момента малък е щастлив, че натри носа на един свой приятел и той видя, че наистина има баща от плът и кръв, чете си книжка за динозаври, среден си хапва и обсъждаме новата печка, а голям е на концерт, но ... далеч от ареала на баща си.
А най-забавното беше, когато малък разказваше за семейството си на баща си, щото го разпитваше, неща, които са се случили, преди той, дребен да е роден, като например за кучето, котката, аквариума, градината на брат му, училищата....
Днес покорих Еверест без кислородна маска! И съм напълно жива и една огромна такава усмихната ....
|