Вещи, съжалявам, че сте стигнали до съдебни решения и т.н. административни компликации, а не сте съумели да се разберете по човешки.
Мисля, че щом е такава работата и, предполагам, не е инициирана от теб, наистина трябва да си разбереш съвсем точно правата и да си ги ползваш. Най-добре от адвокат - най-сигурно е. Предвид факта, че става дума за съвсем малки деца, едва ли има закон, който да ти забранява телефонния достъп до тях.
Правилни са ти разсъжденията относно необходимостта им от баща, но не си ти тази, която ще му гради реномето - от теб се изисква само да не го уронваш, другото - както той си го направи. В този ред на мисли, според мен, не е нужно ти да проявяваш инициатива, когато децата са с теб, да им обясняваш колко е такъв-онакъв - разбирай прекрасен, колко много ги обича и прочие нелепости, които си напълно в състояние да направиш и вероятно го и правиш. Достатъчно е да не им казваш истината за него, да ги оставиш с времето сами да я разберат. Както и да ги насърчаваш да ходят при него, когато се налага - полека-лека да станат наясно, че това е задължително и не търпи промени. А ако сами пожелаят да го видят извън определеното време, да обясниш, че това е невъзможно. Поне докато не станат в състояние сами да му се обадят и да чуят отказа му. Мисля, че трябва да си наложиш твърда линия на поведение спрямо децата по този въпрос - колкото са по-малки, толкова по-лесно ще им бъде да приемат нещата и без болезнени обяснения.
Безспорно е, че децата имат нужда и от баща, и от майка, но колко деца растат и порастват с един родител и, вярвай ми, ако ситуацията е навреме дедраматизирана, абсолютно не им се отразява на развитието.
С една дума, препоръчвам ти твърдост, след като си разбереш съмсем точно правата. Задълженията са ти ясни...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.