|
Мисля, че твърде ясно и категорично си изразих мнението
Да, моята случка е различна, но факт, двамата големи не желаят да видят баща си. За малкия трябва аз да реша. И мисля, че ще е да, защото той е различно същество. Той, Йордан, детето, на него няма да му повлияе особено срещата, той ще е доволен, че е бил прав да не се сбива по въпроса има или няма баща, а само високомерно да ги отлюспва...
Не знам на вашия татко отношението, но все имам чувство, че той нещо ти връща чрез тях, така си мисли той, де, а то рефлектира в тия ангелчета. Имам смътното усещане, че той иска да управлява света, а децата са прекрасен вариант на част от него и прекрасен опит
Днес попитах в прав текст всяко от децата ми насаме: Искаш ли да се срещнеш с баща си? Защото той напира, появи се след 5 години, но все пак поиска мнението ми, което е прогрес. Големият изпръхтя и каза: Ти кво яде днес? Среден ... мълча, пък каза.. не точно сега, трябва да помисля. Малък: А, чудесно, ще го науча да играе "Уно" (това са карти)
Но моите деца са големи. Не случайно заложих, както казах, в бракоразводното клауза за присъствието ми. Точно от това ме беше страх, да не побъркаме децата в нашите си евтини битки
|
Re: Контакти с децата [re: Beщицaтa]
