Аз много чета. И след години препрочитам някои книги и автори. Тази съм чела 3 пъти през доста години. Не мога да кажа кога ми е харесала най-много - май всеки път. Но Стайнбек ми е един от любимите. При мен е странно, че почти нищо не помня от подробностите на книгите след години, но емоцията си я пазя. И знам кога какво да препрочитам, ако имам нужда от точно това преживяване. И новите книги така чета - сякаш ги намирам от раз според чувството, от което имам нужда. Рядко се разочаровам. Това естествено включва и несериозни, и дори глупави книги
Иначе ако някой тепърва ще открива Стайнбек, по-лесна за четене е Улица Консервна, а къса, но култова е За мишките и хората. Но и трите са много различни. Не че другите не са хубави, но сякаш тези трите са трите страни на автора.
Не съм съгласна с теб, че някои книги са за 50. На някои хора животът им протича сякаш по стълбичка, на други - повече като спирала. Аз на 16 бях едно доста мъдро дете - четях, пишех и говорех умни неща, после оглупях, пак поумнях... и така. И спираловидно ми се въртят любови, умори, лудости и интереси. Та не, няма възраст за книгите.
|