|
Беше през 2002г. лятото. Бях в Пловдив-бременна. Бях на 39г.
Случайно, почивайки си един следобяд попаднах на някакво телевизионно интервю на Слави Трифонов/тогава той 36 годишен/, където го питаха коя е любимата му книга. Той отговори "На изток от рая". Така и не бях стигала до тази книга, защото пишех моята си житейско реалистична такава, но тогава си казах, не е лошо да я прочета, така и така имам цялото време на света в момента:)
По това време запълвах дните си ходейки 2-3 пъти седмично в библиотеката на Пловдив-Ив. Вазов. Извършвах си едни преводи и издирвах неща по мои си професионални проекти. Тук е мястото да спомена какви ценни неща има в тази Градска библиотека!!! Попитах ги дали я имат да я заема. Имали я, но само 3 екземпляра и имало списък с чакащи да я вземат. Отказах се, защото трябваше да е след 3-4 месеца. Потърсих я в книжарниците-нямало я, нямало скорошно издание.
Така и остана работата-недовършена за онова време.
После забравих за книгата.
Миналата година я пуснаха и веднага си я купих, но не ми идваше да я разгърна. Казах си, като стана на 50 догодина, подаръкът ми ще е да я прочета. Толкова я чаках, ще задържа още малко. Така я усещах. Исках да отложа във времето това трепетно очакване.
И ето юбилеят мина. Тази седмица я разгърнах и отпочнах. Цялото ми същество вече напираше да я започна.
И вече не съм същата...не зная какво става. Сякаш чета Библията на живота. Идва ми нанагорно да бързам да я чета. Оставям я, налагам си да я оставям, защото потъвам и дори ми призлява на моменти. Плача, смея се, подчертавам, препрочитам, осмислям, разпознавам живота си, както и на други около мен...ходя като наркотизирана.
До половината съм или малко по-натам.
Не ми се излиза, не ми се влиза в нета, не ми се прави нищо сякаш...само ми се чете...но когато сърцето започва да ми прескача, спирам и се опитвам да правя нещо друго. Налагам си го. В такъв промеждутък пускам и тази тема:)
Мисля, че някои книги като тази май трябва да се четат за първи път на 50 години:)
И си спомних за онова интервю на Слави Трифонов...хм...поза ли е било това да спомене че тази му е любимата книга, престиж уж на интелект ли...де да знам какво?
Какво може да разбере един млад човек на 25 или 30 и кусур години от тази книга? Това е книга, която трябва да се чете, когато си преполовил животът си за да я разбереш и да ти обърне хастара. Да си имал деца, семейство, възходи, мечти и гръмки падения и разочарования. Сгоди и несгоди. Да знаеш какво е когато си вадил и дявола и спасявал ангела у себе си и у другите..и т.н. и т.н.
Знам не съм права. Всеки има право да си я чете на каквато си иска възраст и да я разбира както си ще:)
Но определено това е книга, която съвсем спокойно може да се чете за първи път на достолепна възраст. За наборите и нагоре-препоръка...но с чаша уиски, цигара или валериан за по-сензитивните и тези с известна житейска вече история зад гърба си:))...след тази книга никога няма да бъдеш същия. При всички положения повече тъга ще се настани, но пък и повече спокойствие...
Кой знае...може би е най-добре да не бъде намирана и прочетена и да си си рахат!
п.с. За Ева: ако ти се намира под ръка, прочети я отново или за първи път-СЕГА:) Това е отговорът!
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
|
"На изток от рая"
