Вече сте взели решение, развели сте се, с което декларирате, че оттук нататък пътищата ви се разделят. Нямате деца, което означава, че нямате истински непреодолими проблеми или причини да продължавате агонията, живеейки под един покрив.
Искаш личен опит? Давам ти го.
Резултатът от подобно отлагане във времето - говорим за около един месец - ме доведе до хронично безсъние, неистова загуба на тегло и съответно рязко влошаване на здравето, както и до зацикляне в подобен на твоя кръг от дилеми и фрустриращи самоанализи.
Първата оздравяваща крачка беше, когато ясно заявих, че искам вече да се изнесе.
Втората надали те интересува, защото вие вече сте разведени, а при нас беше само "време за размисъл".
После с малки крачки, една напред, две назад, пак напред и т.н., докато един ден дори не си дадеш сметка, че си спрял да мислиш, да анализираш, да се самообвнияваш, да обвиняваш... и просто си живееш живота такъв, какъвто си го направиш.
Горе главата!
Преди години и аз питах съклубари дали има живот след развода.
Има. И това ще мине.
|