След развода ви нямаш задължения към бившата, особено след като нямате и деца, съответно не е нужно да И предплащаш квартира, нито пък да я оставяш да живее при теб. Но някъде назад пишеш, че нямаш желание да се грижиш за нея, тогава защо изобщо си изпаднал в такава дилема и размисли? Чувство за вина ли изпитваш някакво?
Споделяш, че те смразява дори мисълта да се докосвате, но пък твърдиш, че сте нямали сексуални проблеми....на мен ми се струва някак нелогично това .
Развели сте се по взаимно съгласие, а казваш, че процедурата е била дълга. Странно. Обикновено, тези разводи се приключват бързо.
Разводът ти няма да скандализира никого, нито да вдигне медиен шум, нито ще срине авторитета ти. Обществото ни отдавна е приело и свикнало с разтрогнатите бракове / дори умишлено не използвам "провалени" /. Защото, провалено може да бъде и семейство, в което двамата участници са безучастни фигуранти в брака си, мразещи се, или напълно безразлични един към друг, които дори и не осъзнават, че раздялата им, може да е път към ново щастие и друг човек.
Абе, с две думи, че станах многословна- струваш ми се добър човек, който трудно приема мисълта, че не е запазил брака си и търсиш вините си. Но нали неуспешен се е оказал съюзът ти с точно тази жена, при точно тези обстоятелства. Което не те прави генерално негоден за семейство, нито е причина да се притесняваш, че сте сложили край на неудачното такова. В този ред на мисли, не виждам причина защо трябва да оставяш и занапред в живота / жилището / си ТОЧНО тази, същата жена, след като именно с нея не сте подходящи партньори. Дай шанс на друга. Дай шанс и на себе си.
Изглежда не умея да се изразявам с две думи
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|