Абе, имали са закачка с баба ти явно и те затова и Господ им е дал финален нишан.

Баба ми беше на 92, а попът е поне 40 години по-млад.
Освен това бабата от 10 години не живее на село и не го познава.

А това не е всичко, защото абсурдите продължиха.
Разказах ви за опелото вкъщи.
От там тръгна процесията към църквата.
Оглеждаме се за детето ми - няма го. По едно време го забелязах, че е най-отпред, носи кръста, след него на 5 метра върви попът, а след него катафалката. Кой му ръгна този кръст в ръцете, при все че виждаше мъртвец за пръв път - не разбрах.
Ужасен пек, прашен път.
След катафалката вървим аз, майка ми и брай й. След нас непосредствено са две бабички, който може би недочуват, защото на висок глас се обясняват как обрали кайсиите и ще варят ракия.

Стигаме църквата. Ковчегът е положен. Попът бъзика нещо телефона си, а всички мълчат.
"Тоя игрички ли си цъка" - пита детето ми. Отчето изчезна нанякъде и не се появи няколко минути, при което синът ми предположи, че пасиансът му не излиза.

Дойде по едно време и започна да оглежда с критично око.
"Тези свещи са меки от жегата, огъват се. Купете си нови - има и по 20 стотинки, има и по левче" - даде инструкции той.
След като бяха подменени, опелото започна.
Пак имаше
"Гооосподиии помиииийлуууй, рабиняяяяя божияяя.... да се възкаааачиии душаааатааа ййй... Абе, не бутай тая свещ навън да капе на килима! Аз я бутам навътре, ти навън! И кактоооо казаааа госооод боооог..."

Редактирано от Лили Bиxpoнpaв на 16.07.13 08:59.