Много сложно чувство е да си едно от любимите същества.

Не само не е лесна работа да обичаш себе си, а се оказва почти непостижима за твърде много хора през целия им живот.
Много хора откровено, осъзнато или не, се мразят и презират доживот. Много хора унищожават себе си от тези чувства, физически или психически по някакъв начин, или комбинирано..

И разбира се, не е същото като живеенето сам, нито с егоизма, нито с егоцентризма, нито със самодостатъчността, нито с нарцисизма. Тези качества тормозят и отблъскват хората, докато един спокоен, благ и доволен човек ги привлича, приятно е да си около него или нея.

Доколкото аз разбрах посланието, разбира се, след обстойния разговор с посредника на посланието, или поне така се представи. Това тук са мои интерпретации вече. Само горното в заглавния пост го предавам почти пряко.

Понеже ми се струва значимо, затова питам и други за отзива в тях.

Човекът, който ни предаде посланието, се опита да ни обясни това чувство към себе си като обич към най-любим човек. Когато обичаме друг човек, обикновено го харесваме или харесваме много негови или нейни черти, приемаме човека, одобряваме и насърчаваме човека, грижим се да е добре, угаждаме му, искаме той или тя да се чувства добре и задоволен/а, и обгрижен/а, да е в душевно благосъстояние, щастливо/а.

Същото да изпитаме към себе си, и да отдадем същите ресурси към себе си.