Съвсем не мисля, че съм груба. Разбира се, в различни моменти от епистоларното ми присъствие тук, разхвърляно върху вече почти девет години съм прочела вероятно всичко, което може да се каже, когато двама пишещи не са съгласни един с друг. Да, пускайки тема съм поела риска да има и негативни мнения; да, всеки има право на свободен исказ; да, това е свободен (хм, хм..) форум. Но...
Но!
Свободата на словото не означава слободия с чувствата. Виртуалното пространство остава място, в което има реални хора пред клавиатурата. Всеки един пишещ, особено във форум, който е за взаимопомощ и в който има хора в различни фази на ранимост е морално ангажиран с това, което ще каже/напише. Защото не се знае колко психологически стабилен е този, който ще го прочете. Защото не се знае дали няма да се намери едно малко камъче, една малка дума, която да отприщи лавина от негативни емоции. Дали нещо дребно няма да преобърне колата. Съдържанието на дискурса трябва да се съобразява с тематиката и аудиторията. Едно е да говориш с жена, която се вайка как може любовникът й да й изневерява (с жена си, примерно), съвсем друго е, когато някой плаче за загубена половинка, дете, близък.
Затова и се ядосах на Факличката. Може би не е казала кой знае какво спрямо усещането на един здрав човек. Може би е казала и неща, които някои от вас мислят. Но мога да те гарантирам, че ако бях прочела това само два дни по-рано, когато пуснах темата, много щеше да ме смачка.

Да, неглижирах детето си. В началото ми беше трудно дори да я гледам. Тя прилича на него, има неговите мимики, жестове, тикове дори. Тя беше неговото малко бебче, неговото съкровище и мечта. Как се съсирват рани, когато до теб има някой, който пита "къде е тати" и ти се сърди, че него го няма? Аз не съм от майките, които живеят за или чрез детето си. Аз обичам дъщеря си, но за мен тя е отделен човек, когото чакат след няколко години собствен живот, собствени мечти и бъдеще. Различни от моите. И това е нормално, и това трябва да е така. Моите мечти и бъдеще бяха в баща й. Не мога и не искам да замествам с детето бащата. Детето е отделен индивид, бащата беше част от мен. Животът на детето един ден ще тръгне отделно от моя, животът на баща й беше слят с моя, беше моя.