Така е, бях на 23. От друга страна, приключих със самосъжалението и излязох от дупката още след първата година някъде. Ако се справиш с моите темпове, ще си готова да живееш пълноценно съвсем скоро. Не изключвай варианта, в който ти успяваш дори по-бързо от мен.
Изобщо, най-добре не се опитвай да правиш прогнози и да чертаеш рамки в които да се напъхаш. Разбирам идеално нуждата ти да дефинираш състоянието си, фазите през които минаваш и ще минаваш, както и страхът от бъдещото, който те е обзел. Знам че звучи идиотско, но докато се опитваш да бягаш от болката тя те преследва. Отдай и се изцяло. Потопи се в нея и скоро след това ще видиш как болката ще започне да отстъпва място на други по-здравословни усещания.
И аз, като теб, на 30 се чувствах стара. На 31, обаче, вече бях отново млада. Допускам че и при теб ще стане така. Очаквам че догодина ще пишеш тук , вече преоценила живота си и открила нови хоризонти, за които към момента дори не подозираш че съществуват.
Имам още неща за споделяне, но те ще ти бъдат евентуално полезни малко по-късно. Сега е твърде рано. В тази ранна фаза нямам подходящ съвет, нито подходящи думи за теб, но ще съм насреща ако имаш въпроси.
Клубарите ти говорят верни неща, но е съвсем нормално думите им да не достигат до теб, в този тежък момент. Затова и аз спирам. Ако имаш нужда, пиши каквото ти е на сърцето и не се притеснявай от упреци. Имаш своето право на човешки грешки до края на живота си.
|