Съболезнования за загубата ти, ЕваБ, понятна ми е тъгата ти, всеки е преживявал подобна...но въпреки това....Не мислиш ли, че си малко груба / колкото груба ще съм и аз сега /, когато недоволстваш на хората, че не те утешават и окуражават с подходящите за теб думи? В редовете ти винаги намирам някакъв патос, някакво тържествено излагане на показ на цялата твоя скръб по изгубения човек или повече самосъжаление и тъгуване по разбития ти подреден доскоро свят. Всичко това е нормално и логично, но въпреки това, не ми се струва съвсем нормално жена и майка да оставя впечатлението, че в скръбта по починалия си съпруг, е неглижирала детето си, което също е жертва в тази семейна трагедия, загубило баща си..Няма да ти казвам да се стягаш, да живееш заради момиченцето ти, нито ще ти давам съвети как да се избавиш от депресията, нито ще ти внушавам, че времето лекува, или просто раната хваща коричка, която и при най-леко одраскване ще кърви...Зная, че подобни думи не помагат особено, или поне едва ли биха помогнали на теб. Правиш ни съпричастни към болката си, но не приемаш никакъв опит за утешение. Може би просто имаш нужда да я излееш на бял лист, или тук, това и правиш...
Бъди сигурна, че всеки притежава инстинкт за самосъхранение и ти не си изключение. Иначе, ако човек не успява да преодолее тъгата си, малко по малко и ден след ден, то той просто свършва със себе си, нали? А ти си жива и повярвай, жива си, защото го искаш, защото подсъзнателно знаеш, че и това ще мине и, че предстои да ти се случват още толкова много хубави неща...

Няма път към щастието. Щастието е пътя..