Благодаря ти, Gemilla, за времето и за желанието, което си отделила за да напишеш всичко това.
Вземам лекарства от самото начало, но са от групата на лекарствата, които не пристрастяват. Имам доверие в това отношение на моя лекар.
За залитане в окултното...не мисля, че бих го направила. И аз, и мъжът ми бяхме атеисти. В известен смисъл винаги е по-лесно да се мисли и да вярваш, че той е отишъл в по-добър свят или те гледа от горе, но аз не мога да го вярвам и приемането, че смъртта е и край е особено трудно. За мен няма писани неща или предначертан път в живота, има само решения, които вземаме в него и които ни водят в една или друга посока; които ни приближават или отдалечават от смъртта. Тя реално смъртта е винаги около нас като естествена част от живота, но това, което правим/или не всекдневно я отдалечава с решенията, които вземаме. Трудно се приема, че в онези няколко дни и той, и аз сме взели явно все погрешни решения, които са довели до този край. Не мисля обаче, че е било писано да съм без него. Можех да имам живот с него, ако бяхме мислили и реагирали правилно и този живот щеше да бъде такъв или инакъв. Сега ще имам друг живот без него, който също ще бъде някакъв - нито един от тях не е изначалният, предначертан за мен, защото такъв няма.
За съпрузите не се безпокоя, аз не съм от жените, по които, ако ги познаваш, изпадаш в луди желания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите