Ева, не искам да те занимавам с лични истории, но трябва да спомена, че при няколко загуби на важни и любими хора в живота ми, винаги съм излизала по идентичен на споменатия от Правилник начин.
Колкото повече съм се опитвала да туширам и избутам болката, за да се престоря на нормална, защото... ми защото така те тласкат всички околни, толкова повече съм затъвала в нея. И така, докато прескоча всяка граница на поносимост и просто й се отдам. Нищо от изброените методи дотук не е работило при мен - пътувания, приятели, хобита и т.н. Всъщност, имаше обратен ефект, но го правех, защото така ме съветваха и това очакваха от мен.
Хората не са виновни. Просто не знаят какво да кажат и как да помогнат в подобен момент, а то е защото няма как.
Обаче това е твоята загуба, Ева, и твоята болка. Имаш право и е нормално да те боли зверски. Просто приеми болката на първо време и с малки стъпчици, ден след ден, някой ден ще приемеш и самата загуба.
Сега е рано и е добре, че има кой да ти помогне за детето, но не бива да се бавиш прекалено, Ева. Дъщеря ти макар и малка, също е преживяла загуба, разбираш ли?
Просто хвани тази проклета болка за рогата... и я освободи до дупка.
|