никога не е късно да излееш това от себе си... времето е относителна величина. Дори и да няма някой близък с който да говориш, намери приятел с който да направите разбор на случилото ти се. Ще видиш ситуацията си под друг ъгъл. Но побързай, намери някой, знам че психотерапията е с пари, така че сигурно приятели има. Нормално е да втънеш просто човек като стигне дъното тогава може да се оттласне. За лекарства и аз не те съветвам, хомеопатията помага, ако може пробвай с нея.

Но е явно, че има в теб много затворени неща и те са те довели до тук, стискала си преглъщала си и ето ти резултата. Дори и да искаш да разкажеш то сигурно не знаеш от къде да започнеш. Според мен тръгни още от детството ти и отношенията с родители...и после виж силите, мотивите, които са те тляснали към действията ти