|
Много е разстроена даже уплашена пред съвестта си, описала преживяването си във фейса, копирам го от там...аз и написах моето мнение, но ще се радвам и ако Вие споделите Вашето, защото казусът/изпитанието/ е наистина интересен от житейска гледна точка...ще и кажа да ги прочете.
"Съжалявам, че те оставих...
(или как сринах на прах гръмките си лозунги за помощ към животните в беда)
Исторята е от днес! Много кратка и развила се само за няколко часа. Може да се посмеете над "вживяването" ми, но лично за мен тя беше онзи wake up call, който ме върна на земята и ми припомни, че да говориш и съдиш е лесно, а да действаш и помагаш си е цял подвиг.
Тази сутрин много бързах! Закъснявах за работа, касиерка на Софийска вода за малко не пострада сериозно, след като ми обяви изравнителната сметка, оказа се, че съм си забравила парите и разни ей такива чудни утринни премеждия. След около час опит да стигна на работа и съответно час закъснение, което трябва да отработвам, успях да се натъкна на малко, очевидно контузено гълъбче. То се беше свило до стената на един блок и уплашено се озърташе. Веднага спрях и много внимателно се приближих, за да не му се пръсне сърчицето. Още докато се движих към него започнах да сипя страшни хули към с...ъдбата, която ТОЧНО СЕГА, разбираш ли, реши да ми прати тая клета птичка. И докато едновременно смятах закъснението за работа, пътя и престоя в най-близката ветеринарна клиника и беглия спомен, че без ръкавици уличен гълъб се не пипа (гъбички, болести и пр.) взе, че заваля. Ни да се връщам до вкъщи за кашонче, ни да търся домашни потреби за гумени ръкавици, ни да звъня в работата, че спасявам гълъб... Абе ебаси тъпотията... То се буташе към стената, за да се скрие от дъжда, аз стоях под скапания дъжд и го гледах... И накрая просто изстенах, обърнах се и го оставих. (...)
Отидох в офиса, денят започна да се точи пред гадния компютър и забравих за болната птичка. (...)
Преди малко, докато умислена в домашния хляб, който искам да си изпека и да се изфукам с пекарските си умения за пореден път, стигнах до блока, който така и не опази гълъбчето от дъжда. То беше там, на същото място..., но безжизнено проснато и с пречупено вратле. Природата си е свършила работата и е пратила някоя котка или куче да го довърши, да не се мъчи милото.
И застинах просто. (...)
Сега нека ми заседне и пустия хляб, и безсмисленото бързане за работа, и мрънкането, че НЯМАМ ВРЕМЕ, и оправданията, които винаги стоят в задния джоб и ми пазят гърба.
***
Прости ми, че те оставих. И че и аз си намерих оправдание да не помогна. Така сме ние хората, все бързаме и оставяме всичко на някой друг, дори този Друг да е смъртта."
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
|
off: Днешна случка на голямата щерка...
