Разбирам те напълно. Понеже човека се е случило да почине, сега го идеализираш. Ами ако не беше той, щеше да е някой друг твой съпруг. Хора много на този свят, и не е вярно че са взаимно незаменими. Каква вечност? Хората се разделят, развеждат, тръгват по собствени пътища. Приеми, че той е поел своя, и ти нямаш място до него. Сега си сама и ще се бориш ден след ден и ще живееш ден за ден. Всички сме сами повече или по-малко. Въпроса е във възприемането на света. Живееш според обстоятелствата, а не създаваш обстоятелства , по които да живееш. Не се и замислям дори дали е по-добре да съм сама или не. Просто продължавам напред. Никой не знае какво ще стане и плановете ги остави на онзи горе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ellynora на 26.05.13 08:58.