... все някога трябва да започнеш да живееш в настоящето...След първия месец на дълбока, черна дупка и сякаш несекваща болка, на преливане границите на реалното, на миналото и на фантазия за едно бъдеще, което вече няма да се състои, сега тялото ми започна да реагира на болката различно, с внезапни, водещи до прилошаване паник атаки. Завива ми се изведнъж свят, крайниците ми изтръпват, не мога да си поема въздух. Дали това е признак, че в крайна сметка започвам да приемам действителността и понеже е много болезнена, физически реагирам така?... да, отчасти е така, но по скоро говори за това, че все още ти е трудно да приемеш действителността.... трябва да говориш с някого, с някой, който разбира болката ти... обезателно го направи...

...къде го чукаш, къде се пука...