|
|
| Тема |
 Него го няма, нали? |
|
| Автор |
EvaB (холмскиолдия) |
|
| Публикувано | 25.05.13 21:11 |
|
|
|
Време ли е да свиквам с тази мисъл?
След първия месец на дълбока, черна дупка и сякаш несекваща болка, на преливане границите на реалното, на миналото и на фантазия за едно бъдеще, което вече няма да се състои, сега тялото ми започна да реагира на болката различно, с внезапни, водещи до прилошаване паник атаки. Завива ми се изведнъж свят, крайниците ми изтръпват, не мога да си поема въздух. Дали това е признак, че в крайна сметка започвам да приемам действителността и понеже е много болезнена, физически реагирам така?
Започнах да анализирам болката си. Една част от мен, много рационална, много научна, има нужда да подреди нещата, за да се опита да се справи с тях.
Плача за неговата смърт - само и единствено за него, за изгубения живот, за вече невъзможните шансове...За цялата вселена, която изчезна с него.
За това лек няма, просто трябва да приема, че животът не се дава с гаранции за продължителост.
Плача за живота му. Че не е бил щастлив с мен, че твърде много се сме карали, че не съм го обичала достатъчно. Превъртам живота ни като на филм, спирам се на отделни събития и ми се иска да бях реагирала различно.
Тук ще трябва да ми помогнете вие - нужно ми е да чуя, че е нормално в живота на една двойка да има и скандали, и любов; и хубво, и лошо, че няма нищо ужасно в това, че понякога съм си мечтала за друг живот и съм се чувствала нещастна с него. Понякога успявам да се убедя в това, но понякога падам пак назад и си мисля, че съм била ужасна съпруга, ужасна жена, че е бил нещастен, че...
После плача за себе си.
Плача от чувството за вина, че съм причинила смъртта му. Свикнала съм винаги да се грижа за него, за емоциите и здравето му. Трудно ми е да преглътна, че не съм настоявала да отиде по-рано, трудно ми е да се убедя след толкова години емоционална отговорност, че той е голям човек, носещ сам отговорност за себе си. А знам, че трябва. И знам, че той би го искал. Защото едно от нещата, за които сме се карали е именно навика ми да дълбая в него, да търся, докато той сам казваше, че ако има нещо друго, просто ще го каже. Не минава и час без да се запитам защо чакахме толкова. Но се опитвам малко по-малко да си налагам, че това е било негово решение. Никога няма да знам дали е било така, но ако не успея да се убедя, да се освободя от чувството за вина за смъртта му, ще се побъркам.
И последните сълзи, най-егоистичните, са за мен самата. За това какво ме чака. За страха от бъдещто сама. Че всичко хубаво е свършило, а аз дори не съм разбрала, че това е най-хубавото. Че ме чака само старост и самота. Че повече никой няма да ме прегърне с любов, истински загрижен. Че няма да има повече "ние". Да говориш в единствено число понякога е сред най-трудните неща на света. В момент на ирационалност се чувствам наказана за това, че той не ми е стигал, че съм била и нещастна. Опитвам се да се боря с тази нелогичност, но не винаги успявам.
Трудно ми е да живея в дома ни. Толкова години, толкова рутина, толкова всекидневни действия, които свързвам с конкретен край, който вече е невъзможен. Понякога ми е трудно дори да се местя от стая в стая, защото очаквам той да е там, защото трябва той да е там. Понеже винаги е бил там.
Той ми липсва. Господи, колко ми липсва миризмата на брадата му, ръцете му, които ме прегръщат. Липсва ми начинът, по който се шегуваше с мен, аз се сърдех, а той се смееше.
Липсва ми
| |
| |
|
Него го няма, нали?
|
EvaB
| 25.05.13 21:11 |
Re: Него го няма, нали?
| Kpoacaнчeтo
| 25.05.13 22:00 |
|
Re: Него го няма, нали?
| EvaB
| 25.05.13 22:16 |
|
Re: Него го няма, нали?
| Kpoacaнчeтo
| 25.05.13 22:28 |
|
Re: Него го няма, нали?
| 4ycмивkи
| 25.05.13 22:00 |
|
Re: Него го няма, нали?
| Orcad
| 25.05.13 22:04 |
|
Re: Него го няма, нали?
| EvaB
| 25.05.13 22:14 |
|
Re: Него го няма, нали?
| Лили Bиxpoнpaв
| 25.05.13 22:19 |
|
Re: Него го няма, нали?
| EvaB
| 25.05.13 22:28 |
|
Re: Него го няма, нали?
| Лили Bиxpoнpaв
| 25.05.13 22:29 |
|
Re: Него го няма, нали?
| 2biri
| 25.05.13 22:37 |
|
Re: Него го няма, нали?
| EvaB
| 25.05.13 22:48 |
|
Re: Него го няма, нали?
| won
| 25.05.13 23:16 |
|
Re: Него го няма, нали?
| cлaдyнka мeдyнka
| 25.05.13 23:25 |
|
Re: Него го няма, нали?
| 4ycмивkи
| 25.05.13 23:34 |
|
Re: Него го няма, нали?
| Haглeц
| 26.05.13 08:55 |
|
Re: Него го няма, нали?
| ellynora
| 26.05.13 08:56 |
|
Re: Него го няма, нали?
| PipilotaV.
| 26.05.13 17:34 |
|
Re: Него го няма, нали?
| princesse_azur
| 27.05.13 00:09 |
|
Re: Него го няма, нали?
| Beщицaтa
| 27.05.13 15:39 |
|
Re: Него го няма, нали?
| anbra
| 27.05.13 18:45 |
Re: Него го няма, нали?
| Lira Emerald
| 27.05.13 19:33 |
|
Re: Него го няма, нали?
| Refurbished
| 27.05.13 20:33 |
|
Влязох да ви кажа,
| EvaB
| 08.06.13 11:44 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| Lira Emerald
| 08.06.13 12:06 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| EvaB
| 08.06.13 14:54 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| Orcad
| 08.06.13 16:03 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| Kpoacaнчeтo
| 08.06.13 12:49 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| Moonlight.
| 08.06.13 13:28 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| EvaB
| 08.06.13 14:51 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| Refurbished
| 08.06.13 13:31 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| Moonlight.
| 08.06.13 13:55 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| Refurbished
| 08.06.13 14:51 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| Moonlight.
| 08.06.13 16:36 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| Refurbished
| 08.06.13 18:01 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| EvaB
| 08.06.13 14:52 |
|
Re: Влязох да ви кажа,
| Refurbished
| 08.06.13 17:59 |
|
| 
|
|
