Здравей, EvaB...
Моите искрени съболезнования!
Знам, че не е моментът за съвети. Давам само мнение, като човек, който е губил близки и роднини... многокрано...
Може би знаеш какво следва. А може би не...
Много чувства ще изпиташ. С някои от тях ще се гордееш, за някои ще съжаляваш, някои ще те плашат, други ще те удивляват, трети ще те карат да скърбиш, да плачеш, да крещиш и виеш - от болка, обич, скръб, безсилие и гняв, и... какво ли още не!
И след това ще повярваш.
Че има надежда.
И после... после всичко ще започне отначало:
... вина, гняв, любов, надежда...
... вина, любов, надежда, гняв...
... надежда, вина, ...
... любов, вина, надежда...
... и един ден ще осъзнаеш, че изпитваш само любов и надежда .
Желая ти този ден. Очакавам да прочета за него.
Това ще е денят, в който си разбрала какво те е сполетяло, осъзнала си го, приела си го, живееш с него и си готова да продължиш напред...
Животът не е лесен, ти го знаеш по-добре от всеки друг. Но през каквото и да минаваш - не си сама. Знам, че не си забравила това, но имаш детето си, близките си, приятелите си, колегите си, този клуб.
В момент като този, всяка добра дума е добре дошла. Приеми подкрепата на всеки, който ти я предлага. Има време за равносметка, по-натам ще мислиш кой каква какво ти е предложил и защо. Засега - наличието на хора, на които можеш да разчиташ, е достатъчно. Опри се на тях!
По най-грозния възможен начин казано, използвай ги... всичко останало - после!
Желая ти... спокойствие!
|