Сега пък съм канена на харакири.
Една моя приятелка дори написа разказ, предавайки разговора, който водихме в един бар.

Харакири на разсъмване
on 30 март 2013 г. в 12:39...

Седяхме си в бара и отново подхванахме онази наболяла тема за крадеца, който си направи видео как церемониално си реже пръст и го прати на журналистите. Видеото. Темата е вълнуваща, защото не е джебчия, да кажеш, те не са толкова церемониални, пък и не крадат по 3 милиона, даже за цял живот.

"Това беше много грозно и жестоко" - каза Ирен важно, от позицията на човек, който му е взел оня ден интервю. - "Другия път трябва да реже през ставата"

"Защо през ставата ?" - попитах аз.

"За по-лесно! Ти не си ли рязала пиле?" и продължи с досада "Ох, пък в понеделник трябва да ходя на харакири."

"На харакири да е!" - казах аз и отпих бира - "Да ягнят овцете!"

"Те са се оягнили. Да се налее пшеницата!" - каза Ирен и също пи бира. - "Ама е от осем!"

"Осем в понеделник? Ужас! Рано, бе! Дали се очертава навалица? Какви въпроси си подготвила?" - развълнувах се аз.

"И аз това му казах. Кой журналист ще ти стане в осем, бе ?!? Харакиритата трябва да започват поне от 10! Да, навалица ще е. Поканил ни е всички. Да го питам ли как се е подготвял за харакирито ?"

"Непременно! Абе, какво се носи на харакири" - попитах аз. - "Олио, свещи, хавлия...?"

"Не знам, ама е много рано" - избуча пак Ирен.

"Еми, сутрин по-малко боли, бе" - обясних компетентно - "И на зъболекар е хубаво да се ходи сутрин!"

"За понеделник сме ви измислили страшна програма" - намеси се бат Венци "пресконференции за детските градини, океанариума и .." /последното, което им бяха намислили го забравих/.

"А, океанариума, слонариума и маймунариума - това ли" - попитах аз, за да не стават грешки.

"Това".

"Детските градини не са моя ресор" - пренебрежително отбеляза Ирен.

"А харакиритата?"

"Харакиритата са."

"Напрегнат ден ще е понеделник" - обобщих аз - "От колко часа са детските градини?"

"От десет." - каза бат Венци

"Еее, значи ще имаш време да отидеш и на харакирито, и на градините, бе, Ирен" - казах аз, опитвайки се да влея оптимизъм в разговора. Тя обаче не се ободри, а каза, че този глупак даже нямало да си направи никакво харакири, ами само дето ще трябвало да станат в седем и половина и в осем да си изгубят цялото време. И си тръгна.



.