Ами чудесно, че може някой да се уплаши от такива несретници като нас и да не се разведе.
При самата мисъл, че може да му лепнат такива, онакива и всякакви етикети /и то в 21 век/, като нищо ще се откаже.
Щото трябва да си егати наглата твар, че още да държиш нос над водата, вместо да се удавиш доброволно и осъзнато в приказките за провали и пернишки трагедии от тоя тип... От срам да потънеш, не от друго... Разведен/а... Позор!

В този ред на мисли отдавна си задавам въпроса защо след като определят прекратяването на семейните отношения като провал, същите тези хора са го допуснали за себе си.
Някакви идеи?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.