|
Тема |
пенкилер |
|
Автор |
Лили Bиxpoнpaв (позната) |
|
Публикувано | 29.01.13 20:06 |
|
|
Сутринта влязох в банята и осъзнах, че съм българка, която се кани да си измие зъбите.
Замислих се – да пия ли кафе след това или да не пия и как ще се отрази този факт на скучаещите домакини в Скандинавските страни.
Докато разсъждавах върху екзистенциалния въпрос върху мен падна етернитовата плоскост и изведнъж ми просветна, че сексът с бившия е пълна тъпотия.
- Искам да ме водиш насам-натам! – заявих ни в клин, ни в ръкав на съпруга си, който ме хвана за ръка и ме заведе до едната тераса, а после до другата. Установих, че прането е замръзнало, а китките трябва да се полеят.
Възможно ли е това, се запитах аз. Не, че детето иска да живее с баща си, то вече и с мен не иска, ама пък биваше ли баща му да се разори съвсем? И ще си плаща ли поне издръжката?
Завиждам на жените, които казват „той си тръгна”, щото при мен всички стоят и не се сещат да си ходят.
В същото време годината ми не почна зле. Но пък и не посрещам нито голата истина, нито щастието, нито пък нещо иска да ми идва на главата.
А вие как сте?
Кога ви светва, че трябва да направите промяната?
|
| |
|
|
|