Разбирам, че може би е встрани от темата... но много ми е интересно къде си ти във всичко това и на кого се опитваш толкова страстно и всеотдайно да угодиш...
- на десет годишното миломаминомомченце, което само след 2-3 години ще се прави, че не те познава;
- на тати по някакъв странен начин (да го накажем, ако можем);
- на всичките си роднини;
- на много специалния втори тати, който... доколкото си спомням... май и преди пет години много не беше навит да става втори тати...

И въобще - ако си представим нещата като един театър... ти живееш, заобиколена от някакви огледала, които отразяват самата теб, собствените ти мисли, чувства и желания - и те естествено се пренасят и попиват от детето.
И преди съм ти казвала, преди много години - докато не си наясно със самата себе си, с това какво искаш ти и от какво се нуждаеш, нещата ще са точно такива - неопределени.
За теб. За детето ти. За баща му. За другия мъж.
Въпросът е ти да решиш да пораснеш, а не да се оправдаваш с желанията на детето.

Dance Dance Dance