|
Понеже и аз съм минала по тоя път: смесен брак на родителите, много премествания и пътувания, терзания от страна на бабите и дядовците от двете страни, проблеми, които като че ли в другите, "нормалните", семейства на приятелчетата ми като че ли нямаше, търсенето на идентичност, което при нас, мелезите започва по-рано и продъл;жава по-дълго... Езиковият проблем е най-малкият.
Та, с две думи, поводи за паника няма. И сега е трудно, защото светът е много по-малък - физическото разстояние се е смалило (самолети, интернет); за сметка това чисто човешки сме се отдалечили като че ли.
За децата ученето на езици е игра, а не труд. Стараем се да ги водим колкото се може по-често в България, тук имам баба; тяхната баба (т.е. майка ми) упорито ги учи на полски и те също толкова упорито се съпротивляват. Струва ми се, че много по-лесно (в сравнение с мен на тяхната възраст) приемат факта, че с Баба У. се говори на полски, с Баба М. на български, с Баба П. на английски. Говорят на бг и пл е силно казано, но знаят, че трябва да се стараят да използват от специалните за съответната баба думички. Марк е почти на 7 и има някаква концепция за език, срича на български, но не чете с разбиране; поне засега му е интересно.
П.С. Сега ми хрумна, че на тяхната възраст, аз съм била в хомогенна среда (тогава бяхме почти само в България); те пък от малки са в смесена семейна среда, конкурират се 3 (родни) езика, всеки (с изключение на мъжа ми), говори поне още един чужд, вкл. и английските баба и дядо; в детската градина и на училище, сред съседите, на улицата, в магазина, в плей клуба има дечица (и възрастни) всякакви. Пътуват повече. Дори малките знаят какво е паспорт и виза. Различни са. За мен различието беше проблем, а за тях (тяхното поколение) е норма.Редактирано от crystalkyle на 20.01.13 15:16.
|
Re: Много зле ми почна годината [re: MamaNetty]
