Детето ти изживява тежка емоционална криза и е объркано.
Но това трябва да се изживее и прекрати. Ако трябва не е лошо наистина д апосетите психолог по казуса.
За целта: Трябва да му бъдат секнати илюзиите за вас като семейство-тримата с баща му /които са подхранвани от детска фантазия, инат, проклетия и глезотия...типична и за възрастта/.
За целта му кажи директно, но спокойно и КАТЕГОРИЧНО, че вие сте разделени и няма шанс да бъдете отново заедно. Като порасне още малко ще разбере защо. До тогава трябва да се стреми да свиква с нещата такива, каквито са! Това е положението.

Ако се срещнете с таткото, то той трябва да му каже, че за него/детето/ е най-добре да е при мама и да я слуша. Да му каже ако трябва, че заминава далече на работа и няма да се връща скоро./благородна лъжа/
Но все пак смятам, че среща с таткото е излишна, особено, ако ще е насилена работата. Казвай му, че таткото заминава за 5 години да работи в чужбин аи това е.

На дечко му се казва в прав текст, че работата няма да стане и да свиква с положението. Да си учи и да си гледа детството, такова, каквото е и че всички му мислите доброто. Пък като порасне и стане на 18 да прави каквото прецени за най-подходящо./ние също вече у дома говорим за тая 18 годишнина и малката/сега е на 10г./ си знае, че тогава нещата ще се поотхлабят:))...от една страна ми каза, че ще ги чака с нетърпение тия години, от друга решава, че не иска...абе маймунки бре:)))/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lira Emerald на 07.01.13 16:53.