Мхм, дали са... Ей на, вкратце:
Фаза 1 - Отричане или изолация
Има отричане, че се е случила загуба. "Не, това не може да се е случило." "Той ще се върне." На този етап човек се затваря в себе си и се изолира от близките си. Не разговаря с познати, не допуска никого до себе си, отговаря само с кратки реплики, а на въпроси, свързани със състоянието му, насочва разговора към други теми.
Фаза 2 - Гняв
Човекът изпитва гняв, ярост и яд към загубата. "Защо на мен?" "Това не е справедливо." Този гняв може да се проектира върху околните на случаен принцип.
Фаза 3 - Пазарене
Човекът се опитва да преговаря с тези, за които смята, че имат контрол върху живота му или преговаря със себе си. "Ако бях направил това, то може би това нямаше да се случи." "Ако докторът бе направил това, тогава..." "Ако си бях вкъщи....."
Фаза 4 - Депресия
Хората започват да приемат загубата и усещат тъга и/или изпадат в депресия. Често в депресивната фаза се наблюдават и различни оплаквания като безсъние, главоболие, загуба на апетит.
Фаза 5 - Приемане
С течение на времето хората преработват чувствата си, приемат случилото се и се адаптират към новата ситуация.
Скръбта е реакция на загубата. Тя е процес на промяна и естествена реакция. Тази реакция е уникално преживявана от всеки човек. Процесът на скърбене няма за цел да изличи загубата, да накара човек да забрави за случилото се, тя е стъпка към това да се приеме новата ситуация, да се интегрира и приеме, за да може човек да продължи напред.
Ако състоянието на тъга продължи дълго във времето - повече от година, и оказва влияние върху взаимоотношенията, работоспособността и останалите сфери на живота ви, потърсете професионална помощ.
|