Интересното е, че и аз написах два поста, с които се почуствах агресор, казвайки същите неща. Изтрих ги и се наложи да се мотивирам с вътрешната и съпротива, защото момента и не е назрял. Но наистина се почувствах пресираща, не само заради моите думи, по-скоро заради нейната реакция.
Някой беше споменал "Стокхолмският синдром" и сякаш ми се вижда много вероятен. Тези и безкрайни връщанки към един доказал се ( тук не намирам думата), не може да са само от любов, както тя се опитва да си/го представи или защото е добър човек по природа ( каквато не се съмнявам, че е ). Системно и мачка психиката и и е втъплил грозни неща, а тя продължава да се опитва да го оневини и да го защитава все още. Ровнах за признаци и виждам, че се припокриват с поведението и едно към едно. Дори споменаването на майка и като втория човек, с който не може да се справи в живота си, е част от поведенческия модел.
Вещер, помисли в тази посока. Потърси информация за този синдром и ако се припознаеш, ще търсим решението. Съвсем логично е да не можеш да се отървеш толкова години от тези абсурдни отношения, поради това, че реагираш само на парче към възникнал моментен проблем.
Правилника ми се вижда с верни идеи, на Мама Нети са добри, но с относително нормални хора. Във вашия случай се съмнявам да сработят.
п.п. Докато съм писала, Вещица е намаала още няколко поста. Само погледни през какви вариаации минава.
Редактирано от Втасахме_я на 06.01.13 12:20.
|