Някои сме хронични направо.
Съди ме, защото така е решил. Смята, че аз съм виновна, че дъщеря му ревеше и не искаше да ходи при него. Тя преди ходеше, но детската градина и това и дойдоха вповече. Беше само 2 пъти. Сега вече и харесва да ходи.
Но пък после децата се разболяха и пак не ходеха. Според него, те не са били наистина болни. И бележката от лекаря не помага, защото аз съм му била носила подаръци. Децата бяха наистина болни. Предложих му или да идва с нас при лекаря, или да ни смени лекаря. Само мир да е.
Със сигурност има причина за подобно поведение и причината съм аз. Нямам идея какво съм му направила. Не съм му изневерявала, откакто пак сме заедно. В 4-те години, в които не живеехме заедно и той беше казал, че сме свободни, съм имала връзки, в моменти, когато съм считала, че сме прекъснали отношения.
След като се разделихме, имахме само един разговор, в който аз попитах защо, той каза, че не му се обяснявало (точно тогава, тук имаше тема, че хората предпочитат разделите без обяснения) и че имам много високо его. После написа, че съм "летяла в облаците" и било добре да се приземя.
Много неща ми се случиха накуп. Искам да ги подредя, после ще продължа напред. Смяташ ли, че има мъж, който доброволно ще се навре в нашата лудница? Защото аз - не, а дори да се намери, няма да му позволя, защото ще ми е жал за него. Защото ако някой реши, че има сили да се навре, ще е смел и сърцат човек или напълно луд.
Та първо ще превърна лудницата в нещо нормално и благоразумно.
|