Ремонтът на колата беше преди месеци. Аз я оставих през зимата да и падне акумулатора. Напролет попитах човека дали ще ми го зареди, защото има нужното устройство, или да ме научи аз да си го зареждам, или да моля съседите.
Той изсумтя, взе ключовете и документите на колата. След месец- два ми съобщи, че и е направил ремонт и той струва толкова и толкова. Той счита, че е неразумно да се купуват стари коли, защото даваш много пари за ремонт, което си е вярно. Аз си купих стара, защото знаех, че може и да не се реша да я карам. Тогава му казах, че нямам излишни пари за скъпи ремонти, и че е трябвало да ме пита, но когато имам пари ще му ги дам. Той каза: Не ти ща парите, направих го за децата. Ти си луда, ще ги качиш на развалена кола.
Сега се оказва, че си ги искал. Няма лошо според мен.
Съди ме за това, че иска да взема децата два уикенда в месеца и през някои от празниците и 45 дни лятото. Нямам против да ме съди, напротив, така нещата ще се подредят. Разбрали сме се, докато ме осъди, да взема децата, както той иска, т.е. според горенаписаното. Но има случаи, когато те не искаха да ходят - надявам се, че ги преодоляхме, или когато са болни - тогава не знам какво се прави. Давам децата, но ми е много мъчно, знам, че ще го преодолея. Писането в предните теми ми помага да погледна по-трезво и спокойно на ситуацията.
|