Ами например:
1. Спрете да слушате майките си. Не сте на 15. Решили, сбъркали, поуки и изводи - вие, не майките.
2. Ако той е добър човек, нека е добър човек - няма нужда да го наобикаляш и на всяка грешка да го тупаш по рамото. Нито да му вдъхваш сили, кураж, смелост и квото там си се заела да вдъхваш. Тази енергия я вложи в децата.
3. Ако ти си вещица - щото що да не си, нищо че тук си ангелче, той да спре да ти набива канчето за което. Пак същото за него - енергията - в децата.
4. Оставете всички играчки на мира, за които се дърляте и ги дайте на децата. Вие сте зрели хора.
5. И да го обичаш, и да го мразиш, и да ти е безразличен - няма никакво значение, не преувеличавай чувствата си за сметка на отношенията. Кво като го обичаш, ако сърдита не му даваш децата за месец? И кво ако той те мрази, ако е добър татко когато е с децата? Забрави личното, погледни на вас като на родители, не на любовна двойка.
6. Спрете да се упражнявате. Не ставай чердже, за да запазиш добрите отношения ( не чувства). Той да спре да е виновния злодей. Можете да грешите колкото искате в иди ми - дойде ми. Но с децата някак нямате право да се упражнявате.
Ти го ухажваш - дори в темите, защитаваш го, закриляш го дори. И после пускаш някакви анти-тези - за 4 лева на месец и за "ще си разделим децата, щото ти така си решила". Ти го обичаш, но и го мразиш. Отърси се от това - обичай го и го мрази колкото го искаш. Опитай се да гледаш на отношенията ви само като на родители. 1000 лв са малко и много - ти си преценяваш, 50 играчки са излишни - нека имат такива и на двете места, 4 лв е глупост и абсурд, още бебета са нелепо предложение.
Събуди се!
|