Ако се виждате редовно на няколко месеца няма да си много-много сама.
Казвам ти го като моряшка жена - емоционално може да се поддържа много стабилна връзка и през интернет, стига същата да е била налице и докато сте били кожа до кожа. Колкото до физическите и социални липси... там ще си решиш сама - погледнато отстрани, според мен, нямаш ограничения, ако сама не си ги поставиш.

Ако пък се получи ефектът на "далеч от очите, дълеч от сърцето" - значи така е трябвало и е за добро. Само недей предварително да приемаш и да се настройващ към тези години като към някакъв вид манастир или затвор, който трябва излежиш - не е това положението!!!
До две седмици тъпата болка в сърцето ще изчезне, сълзите ще спрат...а ти ще почнеш да преоткриваш света - моля те, опитай се да го направиш с "детски поглед", без да си натрапваш сама, някакви предварително сготвени негативни нагласи!
Началото на промяната, след отърсването от директната травма на раздялата е много определящо...дава ти цвят и вкус на живота, който ще трае дълго, години - дори след повторната ви среща. Затова е важно да търсиш ползите, да се вглеждаш в приятните детайли, да откриеш къде е слънцето зад облаците... и така докато дойде ден, в който пак ще видиш усмивката си в огледалото и ще се изненадаш от смеха си по някакъв незначителен повод. Тогава ще усетиш, че ти си си ти - и няма повече да се страхуваш, че цялото ти щастие е в нечии чужди ръце. Оттам нататък е по-лесно, пътят е утъпкан...от много други жени и мъже. Не си сама.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите