|
Тема |
Re: Например [re: 2biri] |
|
Автор |
MupaM (ordinary юзър) |
|
Публикувано | 28.12.12 13:35 |
|
|
"Аз може да съм малко крива и проклета по принцип, но не вярвам, че жена ще откаже детето й да изкара един хубав ден в добри ръце. Айде година до две след развода - хората са обидени, афектирани, гневни."
По преценка на немалко мами ръцете на бившия - който може да е съвсем свестен и нормален мъж - не са "добри", ами как - нали ни е напуснал. И това може да трае и много повече от година-две.
Една моя бивша съученичка, като се развеждаше след две деца, обясняваше, че щом таткото не живее с нас, какъв татко им е той - само биологичен. Било редно и да им се сменят фамилните имена и да носят нейното. По едно време пък нещо не беше съгласна децата да ходят при татко си, за да не ги пипала новата му приятелка (разбрала, че онази помага на бабата при къпането им).
За щастие при тях с течение на времето се наредиха нещата - мама от малка е човек, който лесно и по няколко пъти си сменя настроенията и пристрастията. Но други хора са по-постоянни в емоциите.
То даже често не е и до осъзнаване чии ръце са добри за детето, а си е чиста емоция. Човещинка.
Редактирано от MupaM на 28.12.12 13:40.
|
| |
|
|
|