Аз не искам друга жена да ми гледа децата, освен, ако не съм болна или умряла. Да си гледа нейните деца или да си осинови, моите искам аз да си ги гледам.
Аз искам да съм си с децат 364 дни в годината и имам тази възможност. Нямам нищо против бащата също да е с децата си 364 дни в годината, даже напротив, считам, че децата се нуждаят всекидневно от баща. Баща им, обаче, решава, че не иска да живее непрекъснато с децата, отива да живее при майка си. Той счита, че има право да взема при себе си децат 130 дни от годината.
Въпросът ми е към всички - Моля, обяснете ми защо след като бащата веднъж лишава 234 дни в годината децата от общуване със себе си, има право да ги лиши и от 130 дни общуване с майка им. А на всичкото отгоре, през това време ще натрапва на децата друга жена ( в нашия случай майка му засега).
Макар че не съм съгласна и считам, че е крайно несправедливо спрямо децата и мен, аз съм се съгласила с режима, желан от бащата, защото той отказва да вижда децата, ако не е по неговия режим.
|