Следя темата и не мога да определя собственото си мнение по въпроса. Защото имам личен опит.
През много далечната 1961 г, моите родители се разведоха и аз останах при майка си. Непосредствено след развода им, баща ми, Бог да го прости, се тръшкаше, че са му взели едва ли не, най-милото - което живееше 8 години в неговата къща и няма никакви добри спомени от този период, свързани с баща си...по-точно с неговите редки, но скандални прибирания вкъщи. След година и половина, оженен втори път, той вече нямаше грам претенции да си контактува с мене - съдебното решение гласеше - всяка събота вечер /тогава събота беше и учебен и работен ден/ до неделя вечер и през всички ваканции и само неговата майка и аз държахме това да се спазва - всъщност за да бъдем двете заедно...баба ми ме е отгледала и връзката ни е /сег.време не е случайно, макар и да е покойница от 37 г/ невероятна. Та той рядко си правеше труда да дойде да ме вземе, обикновено идваше баба. Него и го нямаше вкъщи, налагаше се да си контактувахме и с жена му, не чак дотам очарована от това... Майка ми никога не е правила проблем за нищо, за празниците включително, които задължително исках да празнувам с баба... А да, плащаше невероятните 20 лв издръжка, че по едно време ги спря и баба почна да ги дава за да няма разправии... Та така.
Никога не чух лоша дума от майка си за него. След смъртта на баба, тя ме ръчкаше да ходя - аз вече бях завършила и работех и никак не исках - нямаше какво да правя там...ходех за да не и скърша хатъра, тръгвах си някак омерзена...
Края на историята ще го спестя - той съответства по мярка на останалото...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|