Смятам, че не е редно във време, в което и деца могат да гледат телевизия, по нея да дават бащи, облечени, като добрия дядо Коледа, които обясняват, че майките, които си гледат децата, са зли глезли, че съдилищата са калпави, че социалните и психолозите не струват. Защото вчера сутринта по новините точно това гледах за тези бащи.
Считам, че родителите трябва да имат 100% ЗАДЪЛЖЕНИЯ, а не равни, защото бащата и майката са различни хора и е норамлно да се грижат за различните многообразни потребности на децата. Аман от майки, дето трябва да бъдем и бащи и от бащи, дето се правят на майки.
Крайно време е децата да имат ПРАВА, все едно на колко са години. Защото ме боли, когато децата ми на 2 години и 5 месеца ми казват, мамо, моля не ни давай на татко и маминка. Сякаш не са човешки същества с право на избор, а предмети.
И на какво ги възпитаваме?! Че е нормално родителите да живеят разделени? Че е нормално татко и маминка да живеят заедно, а мама отделно?
Когато са болни децата, при кой родител трябва да са?
А когато едното иска да отиде при баща си, а другото - не, какво да правя?
А след някоя и друга година, когато станат тийнейджъри и решат, че искат да са при баща си, за да не ходят на училище и да нямат задължения, и че аз съм злата майка, тогава какво да правя?
А когато бащата ми заявява, че не му пука, как ще водя и вземам децата от яслата, а после иска да ги взема от петък вечер за уикендите и по нощите да ги влачи един час с градския транспорт до тях и не му пука дали това е разумно за толкова малки деца през зимата?
А когато децата са с температура, а той иска да ги води на цирк, защото е купил билети и те щели да изгорят?
А когато бащата не желае да разговаря с мен за отглеждането на децата - аз да съм си ги отглеждала както искам и той щял да ги отглежда, когато са при него, както иска?
А когато за всяко нещо съм обвинявана, напр. маминката купила дрехи на децата, ама им станали малки, защото не съм пускала децата при баща си 3 месеца - първият уикенд на първия месец - бащата беше на море, помолих го единствено за втория уикенд на септември да не взема децата, защото те постъпваха на детска градина и се боях да не е много стресиращо за тях, вторият месец - първи уикенд - бащата болен, следващите два уикенда - Васи ревеше и не искаше да ходи при него и той ги връщаше, третият месец децата бяха болни, взе ги последния уикенд на ноември?
А когато ме обвинява, че лъжа, че децата са болни? Което е абсурдно за мен.
Не съм зле настроена нито спрямо мъжете, нито спрямо бащите, нито спрямо бащата на моите деца - него го обичам и се надявам, че изборът му ще го направи по-добър баща. Искам децата да си общуват с баща си, защото животът е тежък и имаме нужда от татко в него. Но искам да знам как да го осъществя практически.
Извинявайте, че постът ми стана дълъг но в момента бащата ме съди за правото си да вижда децата и темата ми е болезнена.
|