Мисля, че на никой не бива да действа леко изнервящо когато се защитава това, че доверието в бащите трябва да е на по-високо ниво и трябва да се зачитат правата им относно децата-в най-общият случай! Нещо, което като минала по пътя съм го направила в пълно съзнание, защото такава беше ситуацията, затова и пиша по темата...защото познавам проблемът изотвътре:).
Не се оправдавам въобще, нашето е отдавна отминал казус. Напротив, учудвам се , че на онези години сме постъпили толкова далновидно и правилно надмогвайки си егото в името на доброто на детето, а колко гадости можехме да си направим и бяхме подкокоросвани от разни тъщи и свекита и псевдоприятели ! Дай-боже повече такива РАЗВЕДЕНИ родители от новото поколение с нов поглед към нещата. На никой не пожелавам развод, но ако се наложи, трябва да има варианти свързани с доброто на децата и по-малко наранено его.
Мдааа-добра майка съм, защото в отношението ми към децата ми се водя от правилото да е добре за тях, колкото и странно да изглежда отстрани за някои лелки и квартални клюкарки някои странни решения и то представи си -свързани с това бащата да има приоритет и да насърчавам родителстването му!
Принципно ще кажа, че е жалко за деца, които имат майки, които се правят на всьо и вся, жертвени клади и залагат на омразата, озлоблението и мъста към бившите. После искат да се изкарват майки-героини и мъченици...жалка работа.
От жената зависи най-вече едни взаимотношения след развод да останат 90% в полза на доброто на детето откъм бащата, което го мотивира, макар и разведен да дава максимума от себе си. Нека си го кажем, колкото и да не не се иска и да е уж сконфуз някакъв:)
Не приемай поста ми като контра! Пак казвам, познавам проблемът добре, затова залагам в голяма степен на адекватността и здравият разум на мъжа-баща ...така животът за всички става по-добър и по-лек- и за жената и за бащата и най-вече за децата!
|