Понякога по даден конкретен повод на Мартин му е трудно да разбере, че след като е направил даден избор и парите за този избор са похарчени, то "бюджет" за още нещо или за нещо "друго" просто няма. (То всъщност има, но не е добра възпитателна мярка да се позволява на този бюджет да се разширява постфактум без основателна причина, особено пък за играчка. Поправате ме ако не сте съгласни?)
Напротив - напълно съм съгласни...
Например, през моето детство някои видове стоки, играчки и подаръци бяха абсолютно недостъпни. Когато момчето ми си поиска нещо, дето клони към глезотия (и аз почти виждам, че е глупава/времмена глезотия), често се случва да класирам тази "глезотия" в категорията на "недостъпните" (по мое време) стоки и това мое (погрешно) емоционално виждане надделява при вземане на решението за покупка . Съответно съвсем скоро, нещото си стои безполезно по един или друг начин.
Тоест искаш да кажеш, че ако нещо е било недостъпно за теб, в твоето детство, ти го осигуряваш на сина си СЕГА, въпреки, че смяташ, че е глезотия... просто за да може той да има това, което ти си нямал?
Не искайте много, за да може да платите цената.
|