Нети, ако се замислиш и се поставиш по някакъв начин на мястото на тези деца, макар и да е трудна задача, ще разбереш какво е редно и добро за тях.
То е като да ти дадат нещо много ценно, мечтано, желано, топло... нещо, което сгрява сърцето ти и го изпълва с копнеж да го задържиш завинаги, но... тъкмо вкусила от красотата му, някой ти го отнема и те връща там, където не би искала да се завърнеш никога.

Има щадящи варианти, разбира се.
Може да отидете в самата институция, да занесете лакомства и да поиграете с децата. В някои "домове" с по-отворени и прогресивни директори, това е напълно възможно.
Можете да бъдете повече хора, така децата не се вторачват в жената или двойката като потенциални осиновители. Защото те знаят, надяват се и чакат. Факт.
Доколкото ми е известно, практиката "дете от Дом за Коледа" е прекратена, именно поради тъжния ефект, който поражда в последствие.
Да изведете деца от институция навън е възможно само, ако вече сте показали някакъв дългосрочен ангажимент. Например, ако сте НПО или друга организация, която периодично показва интерес и полага грижи за тези деца.
Можете да се свържете с жените от ДБМ по местоживеене и да се включите към някоя тяхна инициатива.
Това са чисто практични съвети, базирани на опита ми, но нямам претенции за последна инстанция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите