Знаеш ли, идва един момент, в който стоенето сам е въпрос на лично оцеляване. Пренаситих се от жертви и саможертви, до гуша ми дойде проблемите на другите да поставям пред собствените си - не отричам, че е имало и взаимност, за която съм благодарна, просто към настоящия момент ми е невъзможно да поемам каквото и да било - вероятно е някакъв етап, но засега е така. Имам нужда да си поема въздух и тъй като няма на кого да разчитам да ми го осигури, налага се да се изолирам за доброто на всички, които разчитат на мен.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.