И аз може би ще си остана с котката, ако не се наканя да ходя по Родопите. Обаче виждам проблем.

Преди седмица-две срещнах в автобуса странна групичка - жена и 5 деца - очевидно бяха или от дом и тя-възпитателка, или тя беше приемна майка или нещо подобно. Говореха й на име и много я обичаха - виждаше се. Две бяха ромчета, едно беше със увреждане в зрението. Показваше им мола, светлинките, обясняваше им за кръстовищата. Много усмихната жена, всички в автобуса се усмихнахме. Децата постоянно я разпитваха за Нова година - щяха да ходят на площада. Ако тая жена има семейство - честно ли е да е с тия деца на празници, пък ние сами с кучета и котки? Не е честно.

Та не е добре да ти е по-добре сама с кучето/котката. Има тоооолкова много самотни хора, на които можеш да правиш поне компания, ако не да им доставиш радост.

Не че аз им взех телефона. Но някак - що не да им покажеш светлините на града на тия деца вместо да гъчиш фъстъци сам (примерно). Така ми се иска да е иначе, а и аз най-вероятно ще си седя сама. Ама тия ми бръкнаха в мозъка. С едното писахме по стъклото имената си в автобуса.

Много ме е яд, че не заговорих жената, а само децата.