Лира, поздравления за темата! Поздравления и за начина, по който си отстояваш мнението! Абсолютно споделям, всичко написано от теб. Недоумявам как някои от преждеписещите, се плъзнаха единствено по плоскостта дали психично болният има право да има деца, кой има право да има деца и т.н., въпреки нееднократното напомняне на Лира, че темата не е за това. Темата е за ЗДРАВИЯ, за неговата ПРЕДВАРИТЕЛНА преценка доколко може да се поеме риска, че психичното заболяване може да се отрази на децата, докога и как ще стигнат силите, включително и финансовите на здравия да се справи с положението, за отговорността на здравия както спрямо себе си, така и спрямо децата си.Постът на crystalkyle от 23.46h на 18.12 е показателен по отношение на преценката, но вече трезвата, а не онази безпаметната, в която чувството замъглява разума и сме обзети от самоувереност, че морето е до колене и ще е такова во веки веков, че даже за в бъдеще, едва ли не, ще стане само малка локвичка.
Що се касае до това, дали трябва Службата за закрила на детето да се намеси, то смятам, че работещите там не си гледат съвестно работата, ако вече не са се намесили с адекватни мерки. Според вас, ако в конкретния случай (три деца, баща епилептик и с психично разстройство, който многократно е малтретирал майката докато живеели заедно, майка в тежка депресия направила опит за самоубийство и всичко това,съчетано с тежка мизерия и безпаричие), службата не се намеси, то при какви случаи трябва да го направи и какво още трябва да се стовари на главите на тези деца? М?
PS Държа да подчертая, че не съм фен на Лира-напротив, но като човек, който дълго само четеше във форума, не мога да не призная, че понякога Лира има много удачни подадения и като тема, и като позиция, и като начин на отстояването й. Както в случая. Според мен.
|