С детеправенето съм приключила (3 стигат, мисля). Но... След развода имах невероятно гадже, с което много глупаво се разминавахме. Невероятен мозък, т.е. интелект, пасване по всичко, което като че ли имаше значение тогава; имахме проблем с разстоянието (той работеше 50% от времето в Канада, а на мен и в Лондон си ми харесваше, а и си имах свои планове за кариера). Както и да е, знаех, че е биполярен, знаех, че и други бръмбари има, но го приемах; нали уж и средата има значение, и отношенията и всичко. До един момент, когато нещата излязоха извън зоната на търпимост, бях готова на всичко. Сега, преоценявайки нещата, съм била глупачка, струва ми се. И изобщо не съм си давала точна преценка с какво бих се захванала. В оня момент бих подписала с ръце и крака, че всичко е преодолимо, защото го вярвах. А може и да е било преодолимо, просто аз не съм била достатъчно добра, за да се справя?
Та... тва с хартишките, дето го предлагаш, няма как да работи на практика.
П.С. пак децата са от втория брак, след въпросната история. Ако го бях срещнала след децата - абсурд за възможност за връзка.
Редактирано от crystalkyle на 18.12.12 23:51.
|