Знаеш ли, много е странно как винаги намираме върху какво да се подиграем, присмеем, надхилим. Обаче от 100 км си личи, че никак не е наистина. Може би щото сме бедни, тъжни, самотни.

Прави ми впечатление, че все по-често се хилим на простотии, радваме се с помощта на алкохол, обичаме щото са ни наебали, ядем щото празнуваме, сближаваме се виртуално, работим у дома, суеверни сме с претенции за религия, политизираме решения за децата си.... Някъде нещо сме изтървали смисъла сякаш.

Пускаш тема с уж шега. На теб не ти е толкова смешно, на отговорилите не им е толкова смешно. Но ей така - да се присмеем, че да не ревем.

Може да не съм права

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите