|
любов ако имах от близките си
със сигурност нямаше да съм чак толкова нещастна,
но те не само, че тровят моя живот, а и този на детето ми!
ако можех да се изстрелям на друга планета просто с удоволствие бих го направила! освен това, няма мъж който да ме пожелае за нещо повече от секс, така че по-добре да слезем на земята, да махнем розовите очила и да гледаме истината в очите - най-малкото ако не бяха такива мъжете сега всичките щяхме да сме си щастливо женени и този клуб нямаше да съществува, нито пък щяхме тук да се оплакваме и да се опитваме да си помогнем... а сега каквото и да направим, колкото и да се съветваме, нищо няма да ни върне нито семействата, нито миналото, нито ще промени съдбата ни, защото като ти е писано да не можеш да се измъкнеш н- на брой години от блатото, колкото и да риташ, колкото и да скачаш, пак в него ще си стоиш. И ако ще и оптимистично да си мислиш и да се надяваш, пак там ще стоиш и то не за друго, ами защото явно някой отгоре е решил, че така трябва! Остава да се примириш, просто защото си опитал всичко и нищо не помага и съответно се докарваш до извода, че така е било писано. И ОК, примирявам се и търпя, но когато опре до детето ми не мога да търпя някой да му разбива детството и нервната система на парчета... Не мога да го позволя! Ето, това е драмата ми, айде сега дайте си съветите, ама да знаете, че пак няма да помогнат. Защото няма да ме телепортират никъде по-далеч от дома ми (пардон - дома на родителите ми), където съм принудена да живея, а по-голямо блато от този дом не сте виждали, няма и да видите. Тук който и да влезе не му остава нищо друго, освен да затъне.
|
Re: Къде ще сте на Нова година?! [re: Gyly]
