|
Здравейте на всички в клуба,
Аз съм на 22 години. Искам да споделя за мен и за приятеля ми с които съм от 2 месеца заедно, познава се от 3 години. През тези три години сме си писали и сме излизали, но аз си имах приятел.
Започнахме да се виждаме в края на учебната година, имах проблеми с тогавашния ми приятел и аз сложих край на връзката ми. Продължихме да се виждаме и да излизаме - всеки ден, докато не дойде началото на лятото, всеки се прибра в неговия си град. И тогава започнахме да си пишем и отидохме на море с неговата компания, на морето нямаше дори целувка. :) Продължихме да си пишем и чуваме през останалото време на лятото. Направи ми изненада чрез майка ми, дойде ми на гости за няколко дни в моя град. Аз ги харесвам от както го познавам.
Заедно сме от края на септември месец - добре ми е с него, обичам го, но на моменти не мога да го разбера.
Имаше проблеми заради които бях решила да отложа разговора ни, но снощи се скарахме и сега се сърди.
До колкото ми стана ясно, сърди ми се защото не го слушам.
А явно мъжете мислят, че жените трябва да ги слушаме. Когато ми кажел нещо аз не го правя когато ми е казано, а след малко макар, че нямам какво да правя. Иска цялото ми внимание, например снощната ситуация - говорих с него по телефона и съквартирантката ми ме питаше нещо и аз и отговорих и той ми се разсърди. И ми каза по-късно, че той е бил пренебрегнат, можело да му кажа да изчака за момент и да съм отговорила каквото трябва или да му кажа след малко да се чуем. На отбележа, че е на 27 години. Днес не ми се е обаждал нито ми е писал смс. Днес се прибира от командировка. Искам да си изясним нещата между нас. Искам да разбера какво изпитва към мен и не ми е кофти, когато има неизказани неща между нас. Обича да готви, готви ми разни неща, аз се уча да готвя, правя го с желание заради него. Трябва да има желание, а когато има има и начин.
Аз отивам на лекции, ще прочета вашите мнения тази вечер :)
ХУбава и успешна седмица.
Редактирано от Marina Smith на 26.11.12 11:07.
|
Объркана съм
