Не ти е било лесно... / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Едва сега разбирам част от позитивите на неговото преместване във Варна.
С едни удар - 3 заека - нови интереси, един език в повече, отслабване на зависимост. Последното мисля, че го има при много деца, особено момчета и че рано или късно го израстват... Не знам да има останали пристрастени след... една възраст, като ги понатисне животът.

Помня, че братовчед ми беше така /дано не ме прочете отнякъде/, но при него имаше няколко особености, които поддържаха зависимостта:
1. Беше си вродено по-мързелив по отношение на ученето и преди зарибявката с компютърните игри, а също и непостоянен в целите си.
2. Родителите му много рано /според мен/ - още в гимназията се отказаха да имат амбиции за него, подценяваха го някак "официално", за сметка на дъщеря си, която им беше фаворит, даваха му един вид безхаберна свобода, граничеща с незаинтересованост - да си губи времето в личен план, вместо да го натискат да учи, спортува, да развива нови хобита да бъде по-отговорен .. затваряха си очите и съответно - напълно го "изтърваха" като студент.
3. Не беше глупав, никак, но нямаше специални дарби в нищо - най много-го биваше в компютрите, но поради точка 1 така и не напредна достатъчно в тази област, че да направи професия от нея - остана му едно хоби, което вместо приходи, му носеше постоянни загуби /изхабено време, занемарено здраве, пари за нови РC конфигурации, неизползвани перспективи за лично развитие, постоянно врънкане от приятели да им оправя компютрите срещу нищо и така...но най-вече - това, че не разви нови интереси и умения/
4. Покрай тази зависимост поддържаше и други вредни навици - будуваше по цели нощи да играе, спеше през цялото си свободно време - денем, хранеше е набързо и прекаляваше с цигарите, сякаш се отучи да общува -изолира се от хората, които имаха връзки и можеха да му помогнат да се развива, така и недовърши следването си...

Какво стана с него ли... Ами имаше късмет да се ожени за едно момиче, което го изтърпява доста дълго време и да му се роди детенце. Поради този външен натиск си седна на задника и с помощта на роднини завъди някаква постоянна работа на държавно... обаче за недостатъчно пари и така - 10 години. И в един момент на фона на задаващата се криза се почнаха семейни скандали /като няма пари - а мъжът не прави нищо повече от това да прибере от работа и да седне на компютъра, няма абиции, малко помага на жена си в отглеждането на детето/... бяха пред развод. За щастие перспективата да загуби детето си и любимата жена, го събудиха достатъчно от дългогодишната му летаргия и той най-после взе да играе играта на собствения си живот, така да се каже... Но, уви, с голямо закъснение. Чак ме е срам да кажа, на колко години е /над 35/, но едва сега се върна да доучва и да полага държавните си изпити, за да си вземе почти забравената в архивите диплома. А тя му трябва за да продължи новата перспективна работа, с която се е захванал... и се мъчи, горкият-... и хич, не му е лесно...Но мисля, че вече не е зависим.

Защо написах това по-горе ли.... защото исках да подчертая, че синът ти може да има и други дадености, които да му пречат...да са налице ПРЕДИ зависимостта и да останат - СЛЕД нея. И върху тях може още да се работи до 18г. ако сте заедно.
Размисли, върху каква КОНКРЕТНА почва се е вкоренила тази зависимост в сина ти и недей толкова леко да се отказваш от неблагодарната роля на "цербер"!!! И без това шансът да я играеш и използваш за доброто на сина си - оттук нататък е не повече от 4 години. После ще имаш достатъчно време - цял един живот да си демократичната и свободолюбива и разкрепостена - мама.

П.С. Игрите не се превръщат в зависимост ако отношението към тях е като към спорт - спорт, който налага правила върху ежедневието, лична дисциплина, здравословни навици, идея за самоусъвършенстване, позитивно състезателно начало и отворен край - при поглед в бъдещето. Последното - защото истинският спортист си остава такъв и след като не се състезава активно.

П.С. Извини ме, че писах толкоз дълго...размисли ме сериозно, защото...